толкова исках да е тихо
вкъщи пазя екран със залези, синьо небе и шепнещи листа и цветовете...
смесени така...
че да ме изтръгнат от главата ми
обратно вкъщи...
да слушам тишината
да я оставя да тече през нервите ми
и да отвлече крясъците някъде на тъмно...
да мога да гледам небето
и да знам, че няма никой...
и да мога най-накрая да вдишам, без да се задавя...
и това е моят дом, където оживявам... ...