Имало едно момиче. То обожавало книгите на мъдреците и вложеното в тях познание. Радвало се на всяка нова истина, за която прочитало в книгите и която чувствало като своя истина. Радостта от току-що прочетеното била толкова силна, че момичето искало да разкаже на целия свят за това. Искало да каже колко много добро носят в себе си истините на мъдреците. Но всеки опит да разкаже на някого за това оставал безуспешен. И момичето доста се натъжавало от това. ”Как е възможно да не могат да оценят тези велики истини? Не виждат ли, че ако приемат поне зрънце от това, за което им говоря, ще подобрят живота си? Защо не искат да споделят радостта ми?” Това били въпросите, които терзаели съзнанието на горкото момиче. Докато в един слънчев ден попаднала на думите: „Остави хората намира, учи с примера си.”
Голямо просветление нахлуло в сърчицето и ума на щастливото създание, което намерило своя отговор.
Тя най-сетне разбрала. Разбрала, че ако иска да покаже нещо някому, първо трябва тя да го покаже ...