Скуката, както показва името ù, постоянно скучаела. Всичко ù се виждало безинтересно и досадно. Един ден това толкова ù втръснало, че решила да потърси Забавлението. Била слушала за него много хубави неща. Знаела, че в присъствието му всичко сияело и танцувало, а цветовете ставали по-ярки. Тръгнала на път и срещнала по него много хора, случки и събития, но преминавала през тях някак мимоходом. С втренчен поглед в далечината търсела свитата на Забавлението. Искала да се запознае с него и не усетила как лека-полека се изпълнила с толкова много истории, че престанала да скучае. Вървяла и вървяла. Очите ù все по-често се спирали на това, което я заобикаля. Все по-често се заслушвала в разговорите на хората. Все по-често се заглеждала в техните празници. Постепенно започнала да разговаря с тях и да участва в случките им. Така вървяла и си тананикала, изгонвайки последната скука от себе си. Дори и не усетила как се случило това. По пътя я настигнал човек, който поискал да повърви заено с нея ...