Всеки се ражда свободен и слънцето грее еднакво за всички. Но дали винаги е така, както ние го желаем? Много хора сами вгорчават живота си, като тръгват по лоши пътеки, които понякога ги водят, така да се каже, в Ада. Други са дребнави, капризни и търсят вината за своето нещастие винаги в другите. Може едно и също нещо да сполети различни хора, но те го изживяват по различен начин и последствията от него са различни. Да търсим ли вината в „слънцето” тогава? Тук стигаме до психиката на човека. Средата, в която всеки е израснал, възпитанието и възприятието на събитията градят различни характери или, както казваме -”Разни хора -разни идеали”. На никого не можем да се сърдим за положението, в което се намираме. Никой освен нас самите не може да промени живота ни. Първо трябва да променим начина си на мислене. Трябва да разберем, че слънцето свети еднакво за всички, но не всеки може да си улови еднакъв брой лъчи. Всеки иска само хубави моменти и неща, но как може да искаме дъга без дъжд? И така колелото на живота се върти и независимо ние от коя страна се намираме, слънцето ще ни огрява еднакво и трябва да се научим да улавяме повече от неговите лъчи.