Огледахте ли се къде се намирате? Какво вършите? За какво мислите?
Първо от всичко трябва да сте наясно какво искате. След като вече сте наясно (евентуално) със себе си, направете си една равносметка - “Има ли смисъл?”
Смисъл - думата, която придава значение на случки, събития и прочие… Дали винаги се питаме: “Има ли смисъл?” В днешно време малко хора си задават този въпрос. Те по-скоро искат някой друг да им реши проблемите, било то от материално или душевно естество. Вкопчват се в някого и не желаят да го пуснат. Та нали, за да вървят нещата в положителна посока, са нужни двама! Когато усетиш или отсрещната страна ти покажа, каже - “Няма смисъл!”, нужно ли е да настояваш? Хората изпитват необясним страх от раздялата. Но има и хора - оптимисти, естествено, за които животът продължава, гледат напред и не се обръщат. “Животът продължава.” , че той не е спирал да тече. Но хората драматизират, че всичко свършва. Затварят се в черупките или пък се държат като малки деца, на които майка им не е купила шоколад, защото днес са прекалили със сладкото.
В този живот нищо не трябва да ни учудва. Засегнах може би за всички вече тривиалната тема “Любов” (по-горе), не защото толкова много исках да я спомена, а защото тя е част от нашия живот. Всичко следва своята последователност, без нея светът не се движи. Независимо дали гледаме от положителната или отрицателната ù страна.
Любов? Обич? Изпитвал ги е само онзи, който е “отпил от двете чаши - на насладата и на горчилката”. Та кой не е отпивал от тях? Важно е не колко пъти си отпивал, а кой те е накарал да го направиш. И когато броят на чашите на “горчилката” се увеличи, си задаваш въпроса: “От това ли имам нужда аз? Има ли смисъл?” Част от хората след премислянето на тези две фрази се правят, че нищо чак толкова не се е случило, т.е. свикват с питието и тайно се надяват да дойде ден, в който ще им се предостави възможност да отпият от другото питие, налято в чаша и изпито с наслада, а другото да бъде с изчерпано количество. Ха - УСПЕХ!
Другата част от хората оставят предоставената чаша да бъде изпита от друг и тръгват по нов, различен път, надявайки се да срещтат “някой”, който ще им донесе повече наслада и по-малко горчилка. Използвам думата “по-малко”, защото всички сме наясно, че животът не е изпълнен само с щастие. Напротив! Живеем в 21 век, аз лично не виждам чак толкова елементи на щастие. А като се поогледам наоколо и хората не са чак толкова щастливи. Други се преструват. И за какво? Живеят в собствената си лъжа. Мога само да ви кажа, че заблуждавате самите себе си, не някой друг. Защото обикновено така се държат хора, притеснени от факта какво ли си мислят другите за тях. Един съвет: “Няма значение какво мислят хората за теб, защото те мислят само за самите себе си!” На истинските хора ни писна да гледаме “лъскави опаковки без съдържание” и хора, изгубили баланса между нравствената и естетическата си красота. Съгласна съм, че ако всички бяхме еднакви, нищо нямаше да е наред, ама и така не е. А има ли смисъл?
В заключението си искам да бъда кратка, но поучителна ( в живота съм строга, но справедлива, който ме обича и познава добре, знае, че това е така, защото искам близките ми хора да са добре, да видят правилния път, та когато аз не мога да го видя, те да ми го покажат).
Не винаги трябва да търсим смисъл в нещата, които искаме да направим или кажем, просто нека бъдем истински не заради някой друг, а заради нас самите. По-важно е да сме силни, а не победители, да сме единствени, не първи!
© Кари All rights reserved.