Какво е любовта? Тя е животът. Тя означава интимна дружба, съществуване на дълбоки чувства на преданост и всеотдайност между различни хора, съзнание за единство и взаимно съпреживяване на общата съдба, на скърбите и радостите в живота. Любовта свързва емоционално и морално сърцата на родители и деца, на братя и сестри, на мъже и жени.
   Любовта е колкото интимна, осезаема, толкова и скрита, неуловима за човешките очи. Тя прониква като невидима сила във всички сфери на съзнанието на човека.
Любовта е прастара, дълбоко вълнуваща, вечна тема. Човек разбира, че това е  сладка и горчива, привлекателна и опасна тема. Защото макар и усмихната, често мами съзнанието. Изключително капризна, своенравна, лесно заразителна тя присъства и то непреднамерено във всички разговори на хората - при случайни срещи на улицата, в чакалните, в ресторантите...
  Любовта е като че ли някаква мистерия на живота. Нейните вълшебни форми, нейните превъплъщения са много разнообразни.
   Тя съществува от началото на живота, обгърната с мамещи воали - като някаква приказка. Тя лъкатуши през най-хубавите розови градини на земята и сякаш води към  безкрайността на небето, към тайните на космоса. Тя идва ненадейно, без да иска разрешение, във всички сезони на годината, във всички възрасти на съзнателния живот на човека. Минава без паспорт през гранични постове. Обикаля неуморно страни и континенти. Говори на всички езици. Нейното дело е наистина колосално. Любовта като че ли има мощната сила на атома - ослепително сияние, благодатното въздействие на слънчевите лъчи. Тя създава нов климат на земята, лекува болестите, проветрява душите, облагородява съзнанието, премахва скуката, помага на човека да достигне висини.
  Любовта е разнообразна и богата, с много вълнуващи тонове, багри, мелодии, трепети. В нейната красота има нещо вечно, безкрайно, традиционно, но винаги свежо. Тя е създадена от благороден метал, от най-фина материя. Въпреки влажния климат на земното кълбо тя никога не потъмнява, докато изпитва тръпките на взаимността.
  Какво е любовта? Тя е секс, ревност, вярност, обич, раздяла.
  Половата любов обикновено живее с мъката и удоволствието, с надеждата и безнадеждността, с удоволствието и увереността, с безумието и разума, със спокойствието и безпокойството, за да постигне хармонията, мига на душевна и телесна пълнота. Половата любов има дълбоко жизнени, пълни с красота функции. Тя озарява човека отвътре, кара го да излъчва жива светлина. Нейното дело сред хората е вечно вдъхновение. То дава криле на фантазията. Половата любов е магнетична, импулсираща. Чрез нея човекът продължава себе си в човек.
Половото общуване на двама души съдържа богат спектър от преживявания. То не е просто животинска проява, плътско задоволяване на тялото, а комплексен и дълбоко човешки акт на психическо, естетическо и морално сливане и общуване, при което се осъществява не само инстинктът, но и копнежът на човека за интимна дружба, копнежът за красота, за взаимност.
   Любовта е полов инстинкт и социално поведение - глас на плътта и сияние на разума, целесъобразност на живота и самоцелност на насладата, виталност и красота. Нейната сила прониква дълбоко в цялата природа на човека. Но любовта е  прекрасна само тогава, когато съединява очарованието на душата с очарованието на тялото.
   Сексуалната любов е свързана с чувството ревност. Какво е то - зловеща бавно действаща отрова или изпробвана марка за любов? Въпросът е толкова стар, колкото и човешката цивилизация. Той вълнува много мъже и жени, възпламенени от насладата и болката на чувствата.
   Любовта носи едва доловима тревога, изгарящо страдание или душевна буря. Ревността е белег на неудовлетвореност на влюбения, който иска да има всичко, да не загуби нито една ласка,нито една глътка наслада. Тя кара човек да се чувства ограбен, когато не може да общува с приятния, вълнуващия обект на своите най-съкровени чувства. Ревността не е нито признак на изостаналост, нито на варварство. Тя спохожда и най-културните хора. Понякога без да стига до тайно дебнене или позорни скандали, е твърде мъчителна и болезнена. Тя помрачава радостта, отравя и раздира отвътре любовните чувства.
   Любовта е необходима за всички възрасти. Нейната духовна същност непрекъснато се обогатява от поколенията, като акумулира естетическите и моралните ценности на развиващата се духовна култура.
   Любовта е животът - минало, настояще, бъдеще!...