СМЪРТТА НА ДУМИТЕ
История­та недвус­мислено доказва, че всички об­ществени трусове, съпроводени с неуредици, глад и раз­руха, много бързо отек­ват в реал­ния живот, докато културните сривове се проявяват едва десетилетия по-късно. Отличителна черта на такива преходни периоди е сатанинското желание за власт, завоалира­но зад гръмки думи, напоени с мирис на жертвеност и обреченост. На обществения манеж из­лизат фигури с месиански амби­ции, декламиращи почти еднак­ви фрази, с които така сме свик­нали в хода на годините, че не забелязваме тяхната нелепост. Много често зад политическата клоунада се крият вълчи апетити за издигане в йерархията, съпроводени от неистова нужда от ви­соки доходи и ориенталска разточителност. На фона на дълбоката криза, която пронизва на­шата най-нова история, тези гос­пода битуват по начин, несъпоставим с всеобщата бедност в та­зи част на света.
Наистина, би било истинско безумие да разчитаме на индивидуалното съвършенство на политици и общественици, незави­симо ...