… SOS…!!!... !!!...
Наистина е лесно да обвиняваме другите за света около нас. Но какво правим ние, за да бъде този свят по-добър и да не се налага да обвиняваме някого за голяма част от проблемите си? Защото ние сме част от този свят и каквото и да си мислим, всяко едно наше действие или бездействие се отразява на много хора. Това не е тирада или лекция как трябва да живеем, а по-скоро мнение как не трябва. За да не се самоунищожим!
Хубаво е да се вслушаме в призивите на еколози и защитници - те не са безпочвени. Може би няма начин да стане толкова съвършено, колкото те искат, но може поне да намалим темпото на унищожение на природата и оттам нашето самоунищожение - персонално и като човечество. Това има много аспекти - от безразборното сечене на гори и убиване на животни до изхвърлянето на торбичката с боклук от прозореца.
Ами какво да кажа за това, което се тръби непрекъснато - войната по пътищата? Възможно ли е някой да се смята за толкова неуязвим, че да забрави да включи разума си в действие? Казваме си аз не съм такъв, но колко пъти сме превишавали позволената скорост? Съмнявам се, че ще се намери човек, който да каже: николко. Ами слагането на коланите; или говоренето по телефон; или да спрем на червено. Сблъскваме се непрекъснато с подобни примери...
И ако това са по-скоро глобални проблеми, то ежедневието ни е пълно с действия, водещи до... самоунищожение - лично... Най- ярък пример за това е самоубийството. Няма да го коментирам. Не че е маловажно - просто е крайно. По-скоро искам да се замислим за всички онези действия, благодарение на които се самоунищожаваме бавно. Унищожаваме психиката си, ума си, малко по малко здравето, тялото си и стигаме до пълна деградация.
Имах един шеф. Той беше много умен, хитър, комбинативен, интелигентен - можеше да смята по-бързо и от елка; имаше невероятни идеи. Възхищавах му се! И в същото време му бях адски ядосана - виждах го как с всеки изминал ден пропадаше, самоунищожаваше се... Пиеше и се променяше! Дрогираше се и пак се променяше... Някой може да попита: ако е бил толкова умен, защо е допуснал да се стигне дотук? Ами може животът да му е бил прекалено идеален и да е решил да го разнообрази! Не зная...
Ами тези хлапета, които участват в разни сблъсъци; които проявяват агресия - повече отколкото е „нормално" за тази възраст... Арестуват ги, съд по бързото производство и всичко това в биографията. А това може да е сериозна пречка, ако решат да се... променят.
Има още много примери. И всички те ме карат да си мисля, че у човека има както инстинкт за самосъхранение, така и инстинкт за самоунищожение. Може би всичко идва от мисленето - нали мисълта ни задвижва и ни кара да действаме? Или от чувствата: за да искаме да се самоунищожим, това значи ли, че не се обичаме достатъчно?
Каквото и да си мислим, нека крачката, която правим днес, да е крачка към дългото ни пътуване напред, а не стъпката към самоунищожението ни.
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ох! Ами и умните хора преживяват трудности, нали? А това, че този твой шеф е смятал като елка, го прави по-добър в математиката, но не му гарантира, че ще се справи, ако има проблеми или че не може да пропадне! Никой няма гаранция. Днес критикуваш ти, утре порицават теб...
-
Светлана, благодаря за написаното! Наистина се надявам да се замислим над всичко: над това, което сме и това, което е около нас! И да правим всичко възможно да променим нещата към по-добро. За да може децата ни да са деца, да живеят след нас с благодарност за "наследството", което ще йм оставим. Поздрави!
-
Задаваш много въпроси, замисляш. Аз също съм "луда", но...Взех едно бездомно куче и го закарах на село, намерих му дом. Съседка храни от добро сърце кучета зад блока. Сега ме е страх да мина от там и заобикалям, защото те са налягали или си играят, но аз не ги храня и наистина ме е страх. Обожавам кучета, те са най-благодарните животни, щом се грижиш за тях, но не харесвам тази "грижа", да си вземе едно от тях у дома, както направих аз. Страхувам се от бездомни кучета! От както им сваля храна при нас е изтински кучкарник. Иначе буклуците са в чантата ми и до първото кошче ги нося в наилонов плик. В колата също имам пликчета, а не през прозореца. Събирам боклуците около блока, засаждам цветя, без да мърморя и заразявам с постоянството си. Луда!
"Или от чувствата: за да искаме да се самоунищожим, това значи ли, че не се обичаме достатъчно?" Това значи! Правим пари, кариери и всичко в името на децата, които...оставяме без надзор, защото работим на две места и смятаме, че парите са всичко. Нали е задоволено. А това дете има нужда от любов, а не само да го питаме, как мина в училище? И го слушаме между другото, докато гледаме новините. После ще ми разкажеш, чакай да чуя или даже, махни ми се от главата, а то се е влюбило и иска да сподели, но кога и на кого, а после били агресивни нашите деца. И е виновна държавата, защото ние никога и за нищо не сме виновни. -
Филип, Кали, благодаря за мненията. Както споделих, всяко едно мнение е важно за мен. Кали, мога само да пожелая на себе си и на всички: повече "луди"! Прегръдки и от мен!
-
Искам да ти споделя едно свое наблюдение. аз съм от ония "луди", които носят храна на бездомните котки пред блока, изхвърлят си фаса в кошчето, събират боклука си отделно, чакат на сфетофара да светне зеленото човече и въобще опитват се с мънички крачки да променят този свят.
Но е много гадно, знаеш предполагам. Има един светофар в центъра на София, точно пред ЦУМ, при който има възможност да се мине на червено. А аз стоя и чакам да позеленее, хората ме подблъскват отляво и дясно, че да претичат бързичко. Колко хора от София, наложило им се да пресичат на това кръстовище могат с ръка на сърцето да кажат, че кракът им не е докосвал платното на червено. А малко по-нагоре? При транвайната спирка? Там не се гледа въобще светофара, само приближаващия се трамвай. Не че следващия не е след 4 минути.
И нека всеки пушач се замисли за нещо? Колко пъти фаса ви, "пул"-а или целуфанчето са се озовавали на тротоара, защото няма наблизо кошче за боклук. Колко пъти сте изпускали случайно пулчетата си, ала не сте се навеждали да ги вземете?
И един въпрос към всички, които обичат животните. Колко пъти сте срещали някое сладко кутре с жален поглед (знаете какъв поглед могат да имат бездомните кучета) и сте го подминавали, хапвайки от кроасана си и говорейки по телефона си? Колко пъти сте виждали как някой изритва някое куче и сте се намесвали да го защитите? Колко пъти сте се навели, за да погалите някоя животинка, защото понякога едно бездомно куче може да има по-голяма нужда от топлина и ласка, отколкото от залък хляб.
Няма как да станем съвършени, защото светът ни е прекалено несъвършен и вече си мисля, че е невъзможно да се върне в "правилния път", но колко хубаво би било всеки да се опита, да се опитва всеки ден, всеки час. Да вижда как другите вършат, каквото си пожелаят, ала все пак да се опитва - заради себе си, заради тях, заради... децата си. Малко по малко, с конкретни нещица, с малки стъпчици. Ние няма да сътворим чудеса, но ще се чувстваме къде, къде по-добре ако успокоим малко ритъма и се заглеждаме в дребните гънки, които не изискват почти никакви усилия, че да ги изгладим. Ако следващия път, когато няма наоколо кошче, задържим фаса си в ръката и го изфвърлим, там където трябва.
Поздравявам те за прекрасната тема, която си избрала. Прегръдки! -
СОС - Спасите наши души; SOS - Save our souls
Хареса ми есето ти. -
Нели, Дими, Илияна, много благодаря за мненията. За мен те са важни.
-
Една малка крачка понякога е най-трудната и най-важната. хареса ми това, което казваш и между думите на есето. Поздрав! Много усмивки и много слънце в душата пожелавам!
-
...нека крачката, която правим днес, да е крачка към дългото ни пътуване напред, а не стъпката към самоунищожението ни.
Нямам какво да добавя. Казала си го вече!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
