Спомените - ангелът и дяволът на човешката душа
Когато си се родил човек и респективно разумно същество, ти се обвързваш с редица блага и следователно отговорности, имаш свободата да градиш и прогресираш, но също така и теглото на това да обичаш, мечтаеш, да си спомняш. Спомените са нещо забележително, те имат способността да поддържат един свят на миналото, да пазят най-красивите ти преживявания и емоции, но същевременно могат да се ровят в паметта ти, карайки те отново да преживяваш лошото и да те съсипят. Тогава за мен е твърде интересна темата дали паметта и съответно спомените са положителен или отрицателен фактор в човешкия живот, или по-скоро не съчетават ли в себе си и двете същности - ангелска и дяволска, защото са там да ни радват, защото са там да ни измъчват и водят към невъзвратимото изгубено. Двойствената природа на спомените ги превръща в особено интересна материя, която играе важна и неотменна роля в живота ни. Напоследък аз открих и не толкова привлекателната страна на ...