Когато бях до теб, желаех завинаги да сме заедно, бях оплела мечтите ни в красива паяжина без край. Дните ни бях превърнала в бели облаци и лазурни светлини, които галеха с цветовете си целия ми ден. Когато те виждах, всичко беше пленително, сякаш отново и отново се връщах в онзи момент на първата ни целувка - красивото небе над нас и нежността, която усетих, когато докоснах твоите устни. Спомням си моментите, когато те държах за ръка и те прегръщах, желаейки да си все така близо до мен. Спомняш ли си пътите, когато устните ни се сливаха?! Спомняш ли си пътеките, които ние извървяхме, спомняш ли си любовта?! Аз помня, спомни си и ти! Всички ни гледаха от страни и се чудеха защо сме заедн,о как изкарваме така... А аз виждах пред себе си само твоите очи, които ме давеха в любовта, знаех, че ако продължа с теб, всичко ще е пак така красиво до край, знаех, че можеш и си само мой. Белязах името ти върху мен, спомняш ли си, че и ти беляза моето?! Спомняш ли си пътите, в които те призовавах м ...