За хората накратко от мен...

Не спирам да се изумявам какви хора има и на какво са способни, за да извлекат каквито и да било дивиденти.

Най-обикновен човек, ще го изкарат истинско лайно, а друг, който им е някак симпатичен – ангел.

Как се справям с такива хора ли ? Много просто – усмихвам им се и ги подминавам.

Ала истината е, че и до ден днешен не съм срещнала някой, който да си заслужава вниманието ми за повече от 2 дни.

Тъпото в нещата е, че хората сме единствените същества (със сигурност), които трябва задължително да се оплюваме едни други. След като на даден човек не му харесва друг, той трябва да го изкара най-долен пред очите на някой, който му симпатизира. Доста детинско, но и този, който му вярва, е дете.

Вместо да вземем да опознаем едни човек и да си изградим собствено мнение за него, ние малко или много първо се допитваме до някой общ познат, който фактически се оказва, че не ни понася, и откъдето разбираме за дадения човек, че не струва и че е като всички останали.

Липсва ми времето, в което сам разбираш що за стока е отсрещният индивид.

Истинско чудо ще е да срещнем някой, който да се хареса на всички. И дори евентуално това да се случи, все ще настъпи онзи момент, където приятелите ти го харесват повече, отколкото ти. Тъпичко е, но не и невъзможно.

Затова, ако някой успее с времето да се докаже, че е такъв, какъвто се епредставил в самото начало, то той ще спечели моите адмирации.

Но едва ли ще доживея този момент!