Справедливо ли е животът ти да е хубав, идеален почти… да имаш любов. Справедливо ли е да не оценяваш това, което притежаваш… и да търсиш проблемите си в другите. Да се заблуждаваш, че нямаш приятели, макар че имаш всичко, което си искал… справедливо ли е?

Справедливо ли е да жертваш приятелството за излишни съмнения, да си мислиш, че предпазваш най-скъпото си приятелство, и в същото време да се лишиш от двете най-хубави неща в живота ти. И не разбиваш само себе си, слагаш край на една щастлива, може би, любов…

Справедливо ли е? Справедливо ли е не за теб… Справедливо ли е за хората, които си обичал?