ЛАЗАРОВДЕН е днес. Утре е ЦВЕТНИЦА. Хубави християнски празници.
В разговор по телефона сутринта, моя близка, която живее в близко село отскоро, ми каза: "При съседите има лазарки, пеят и играят. Много е хубаво, но ние няма да ги поканим у нас, защото... няма с какво да ги почерпим!"
Лазарките, неомъжени млади момичета, ходят из селото, с венци от цветя и здравец, пеят и играят хоро в дворовете, за здраве и берекет, спорна и благодатна година.
Но в този дом няма да влязат днес...
Заболя ме, много!
Няма да влязат, защото традицията повелява да се даряват сладки, бонбони, орехи, ябълки и дребни монети.
Нямаме с какво да ги почерпим!!!
Тези хора са интелигентни, тя е учителка, мъжът е пенсиониран отскоро механик на кораб, фитер, дъщеря им също е учителка. Цял живот са учили, работили и създавали блага, раздавали са се и са помагали на много хора. Те никога не са били безработни, но и никога не са били толкова зле. Само... в старото време, онова, което завинаги си отиде, за добро, или за л ...