През 1762 година Паисий Хилендарски се обърна към българския народ с думите „О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин... Или българите не са имали царство и държава?" Днес много от нас все още се срамуват от това, че са българи. Колко години или векове трябва да минат, че да зазвучи гордо и непреклонно името българско?
Измина цяла година, откакто сме европейци, а по нищо не си пролича. Може би бързахме, част от нас не искаха, други не вярват, а трети се чувстват така, сякаш винаги са били.
Доста неща правят българина горд със своето минало, но как стоят нещата днес. Срещайки различни хора всеки ден, се убедих, че да си български гражданин на Европейския съюз нищо не значи. Толкова българи се срамуват да се нарекат такива, но защо? Ние имаме честни управляващи, ние не лъжем, не мамим, не крадем, не убиваме, не оплюваме някого поне веднъж дневно, не минаваме на червено с колата си поне веднъж дневно. Спестявам още много от гордостите ни!
Звучи ви странно, нали, защото всичко изброено е точно обратното и всички го знаем. Като мазохисти търпим тази гадна действителност, без да се замислим за утре, когато от странични наблюдатели ще се превърнем в жертви на обстоятелствата, които сами градим всеки ден.
Сред нас има хора, които си изхвърлят боклука през балконите, плюят, хвърлят фасовете по улиците. Не можеш да си затваряш очите и да си мислиш, че всичко е прекрасно, защото е българско.
Европа може би не е чувала за наркодилъри и пласьори на дрога да живеят в разкошни палати, а не в затвора.
Ами улиците, по които всеки ден вървим? Безспорно трябва всеки месец да си купуваме нови обувки. То си е цяло предизвикателство и, бих казала, изпитание да вървиш по българските улици - кални, прашни, разбити, с откраднати шахти и оттичащи се фекални води. Я ще пропаднеш някъде, я ще се навехнеш или пък някоя кола ще мине през краката ти, а шофьорът гордо ще те смъмри.
Жалко за красивата ни Родина, планините, реките, езерата и китните ни градове, съхранили тринадесетвековна история. Имахме неземна природа, която бизнесът отдавна застрои, осакати и продаде.
Дори хубавите западноевропейски автомобили не се научихме да караме. Без да се замисляме хвърчим по пътищата и не спазваме елементарни правила за движение. Изминете само веднъж магистралата София-Варна и ще си направите изводи. Двете страни на платното са осеяни с паметни плочи на загиналите по пътищата. И пак няма виновни! Докога!
Искаме Европа, но без европейско мислене и възпитание не можем да бъдем европейци. Искаме да имамаме самочувствие и да живеем безопасно в собствената си страна, а изгаряме във влаковете докато спим, чакаме с години за животоспасяващи лекарства, защото не можем да си ги позволим, работейки за нижтожни заплати.
В миналото българин е звучало гордо или поне така ми лъха от историческите книги за България. в миналото.
На всичкото отгоре:
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания се отнасят за:...
т. 4. усвояването на книжовния български език;
Официалният език в републиката е българският.
Чл. 36.
(1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
Имаме свещен език, а бива потъпкан!
Имаме закони, а никой не ги спазва!
Имаме глоби, а никой не ги налага!
В такова общество и обстоятелства ще отраснат и нашите деца, а после ще се чудим защо и те са такива.
Честито европейци! С това ли да се гордея, че съм българка!
© Мирена All rights reserved.