С малко думи и няколко жеста пак на същото място имаме среща. И сме си до болка познати, а всъщност толкова далеч един от друг. Кой би осъдил съдбата, че така ни раздели? Кой от двама ни ще поеме вината, за да може поне единия от болката да се спаси? Кой би върнал времето назад, ако знаеше колко ще горчи? Отговорите са ясни - нито един от нас не съжалява и не иска да върне времето назад, ако би могъл да го направи, никога не би разбрал какво е всъщност любовта. Щастливи трябва да сме и за тази сладка болка, за любовта, която още дълго ще гори, макар и да остане само жарта от нея. Как бихме могли да се отречем от това, което сме - родени един за друг, но по различно време.

     И пак след толкова време, пак гушната във теб стоя и запечатвам в мислите си всяко вдишване, всяка целувка - зная, че дълго няма да те има. Боли от тази наша малка среща,  аз помня всички други преди нея. Боли от това, че е толкова красива и кратка, времето бързо ни предава. Виждаш ли, дори то не желае и отхвърля любовта ни. Притискам те до мен и пак усещам как не искаш да ме пуснеш, би ми причинил болка, но да се отделя от теб - няма да позволиш. Прегръщам те и усещам колко бавно тупти сърцето ти и зная, че докато си с мен, времето спира и ме чака - тази, която закъснява!

     В името на това да те имам за малко, аз губя ужасно много... не подозираш колко много. И само за да те видя, казах толкова лъжи, обидих скъпи хора, загубих доверието им, продадох себе си. Загубих се, загубих половината си сърчице, макар да знам, че сега е в твоите ръце, загубено е за мен - ти няма да ми го върнеш, дори земята да рухне. Загубих част от желанието си да продължа напред, да искам да живея. Виждаш ли какво ми вземаш при една такава наша малка среща? А даваш ли си сметка, че при още една такава няма да остане нищо в мен... искам почивка.

     И като човек, бил на крачка от смъртта - спасен на косъм, съживен като по чудо... така и аз се прибирам у дома след всяка наша среща. Сега пак искам да остана сама, трябват ми сили, за да събера отново душичката си разпиляна, едва след време ще се срещнем. Съжалявам! Прости, но не бих могла да съм силна колкото теб. Прости ми, знам, че искаш да се видим бързо, знам, че е наложително - при последната ни среща забрави нещичко у мен... Прости ми, но ако сега се срещнем, ще остана без сърце, а ти ще можеш ли без твоето да живееш?

     Да, знам - чакаш ме там... аз пак закъснявам, все още събирам сили, за да дойда, а теб отдавна вече те няма на моя свят, нали оставих те да живееш без сърце... идвам, мили мой, изчакай само малко, идвам при теб... изчакай, ще дойда след смъртта!