Nov 27, 2008, 10:59 AM

Среща в дъжда 

  Essays » Personal
1386 0 5
2 min reading
Среща в дъжда
-Крииииис! Крииииис! – чу се далечен вик от края на улицата. – Криииис…
В проливния дъжд постепенно се оформи размитата фигура на момичето, тичащо насам.
-Криииис! – извика отново тя и се спря.
Бе безкрайно уморена. Откога ли го търсеше? Сигурно от часове. Беше цялата подгизнала, дрехите й се бяха развлекли по слабото й тяло и бяха провиснали жално на места. Косата й стоеше на тънки мокри кичури, от краищата на които капеха малки капки вода. Валеше безспир от часове, а тя едва си поемаше дъх от тичането. Така силно се бе надявала, че макар и за кратко, ще го зърне докато е в града. Знаеше, че скоро няма да й се отдаде друг подобен шанс. Но сега доскоро пламтящата надежда в кристално сините й очи, бе заменена с безизразно отчаяние. В очите й блестяха сълзи, като малки парченца натрошена надежда… нейната последна надежда.
-Крииис… - съвсем тихо извика тя, просто нямаше сили за повече. – Къде си, Крис?...
Думите й едва си проправяха път измежду шума от хилядите падащи капки. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая All rights reserved.

Random works
: ??:??