Страх
Страх ме е. Страх ме е от всичко, което се случва около мен. Светът е прогизнал от болка и омраза. Не е и никога не е бил красиво място, дори не и в мечтите ни. Застлан от килим от гняв и неравенство, светът изсмуква всеки неспособен да се защитава от него; превръща го в прах и плът, без съзнание и гордост. Краде всичко свято, което е успяло все още да се съхрани по някакъв начин. Където се губи човешката реалност започва да тече истината. Страх ме е от бъдещето, страх ме е от миналото. Настоящето е без значение. Много по-лесно е да осъзнаеш в мига, че умираш, отколкото да го предчувстваш и знаеш, че някой ден това и на теб ще се случи. Страх ме е от хората. Страх ме е от тяхната безчувственост, тяхната проницателност и вяра. Много пъти ми се е случвало да стоя на балкона, гледайки звездите, гледайки светещите, мъждукащи прозорчета на блоковете около мен, осъзнавайки зверовете, които се крият зад тях. Звездите са далечни, недостижими, те са мечтани и свещени. Не и хората. Те са с ...