Беше толкова истински, колкото и страхът. Виждах всичко през изкривената призма от съмнения и ревност. Бях луда! Но сега съм друга. Нормална, скучна, "отчаяна съпруга" на битовизма, а дори нямам при кой да се прибера и да вдигна кавга до небесата за чорапите на пода или за това, че слуша телевизора, вместо мен... Преподреждам гардероба и пробвам тоалетите - за всеки повод, във всеки стил, имам специална чантичка за всеки. Няма те само теб да кажеш, че пак съм се нагиздила като циганка, че тази блуза е прекалено ярка, полата - тясна, гримът - излишен.Ти ме харесваше мокра, по хавлия, зачервена от горещата вода и трепереща. Прегръщаше ме и се мокреше, но никога не ти е пукало от някакви си обстоятелства или детайли, когато искаш да си с мен, да ме имаш. Не те интересуваха погледите, когато ме носеше на ръце до дансинга или когато се целувахме в магазина. Иска ми се да можех да спра времето някъде по средата на тези два мига...
Защо любовта трае, казват, само три години? Щом е толкова жив ...