Студ
Стоя сам през ноща. Скупчен в тясното ъгълче на моята стая. Треперя, зъзна! Единственото нещо, което усещам е студът, който прорязва цялото ми същество. Устните сини като ранното лятно утро, очите почервеняли от безспирните сълзи, който падат от тях, лrцето в белези от сълзи, който ми напомнят за отминалите грешки и незбъднатите мечти, щипят, но не просто щипане, усещам и болка! Прекалeно много болка влята в моята малка и крехка душа, прилича на микробус на трафикант, който идва от границата и дори няма място в него за себе си. Устата се отваря, а дъхат също сякаш трепери от студа и аз го виждам както виждам сутринната мъгла по пътя към училище. Аз съм навлякан с три полота, пет вълнени блузи и три от най-дебелите якета, също така чувам как до мен пламти парното, ала все пак чуствам студенината как се врязва в вените ми, продължава с кръвта ми през цялото тяло и накрая се натрупва в сърчицето ми. Защо ми е студено, та аз съм на най-топлото място на планетата, та аз съм вкъщи! Ала ...