Студенината в корема
Антиутопия. Реалност. Същото е.
От силите ми е останал само прах.
И никъде не се усещам в къщи.
Освен в една несбъдната мечта.
caribiana
Диагнозата ми някой ден – не знам, едва ли рак и алкохол. Надявам се на нещо по-екстравагантно. Ебола например.
Не знам!
Един ден...
А сега умира нещо - нефизическо, далечно.
Времето винаги променя хората. Променя и мен. Стенографски вкопава емоциите около очите ми. Вечният огън загасна. Сега се присвиват само срещу светлината.
Арсенно-горчивият вкус в устата ми кара венците да изтръпват. Дори кафето без захар не може да притъпи усещането за празнота. ...