Споменът е онзи акт на човечност, когато, останал насаме с мислите си, разбираш колко неща, всъщност, ти липсват. И колко хора, които си познавал, са твърде далече или вече ги срещаш само в сънищата си.
Връщайки лентата на своя все още незавършен филм, наречен живот, търсиш отговори на въпроси за изгубена Любов, за недовършени планове или се обвиняваш за несбъднати мечти.
Но, каквито и да са причините, извикващи един или друг спомен, първо изплуват пред очите ти всички онези красиви мигове, в които си искал времето да спре. Повтаряш онзи любим кадър от филма отново и отново, докато очите пресъхнат от взиране, а ритъмът на сърцето ти се забави до критично ниво...
Затова всеки спомен прилича на малка смърт. Напомня на гмуркане под водата, където, задържайки дъха си, се стремиш да видиш цялата красота на света под теб, за да има за какво да разказваш, когато изплуваш. Прилича на стъпки по вълните – неспирното движение те увлича и докато се носиш по гребена, не искаш полетът ти да спира. С ...