СВЕСТНИТЕ У НАС СА СЧИТАНИ ЗА ЛУДИ! Свестният човек, за различните ситуации, гледни точки и субекти се отъждествява с различни характеристики. Най-общо, в глобален аспект, свестните хора са тези, които са активни за обществото си, интелигентни, „тежащи” на мястото си, респектиращи околните с ума и действията си, даващи и получаващи всичко за постигането на някаква добра кауза, с идеални или поне добри нравствени ценности, хора, които са нужни на обществото.
Човек не трябва да е само умен, за да е свестен – в никакав случай! Образованието няма почти нищо общо с културата, ценностната система и упадъка на обществото. Тези две мисли, сами по себе си доказват това:
„Който се движи напред в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад.” Аристотел
„Едно от най-големите бедствия на цивилизацията е ученият глупак.” Чапек
Но пред обществото възниква проблем – как точно тези учени глупаци, без никаква нравственост да „пробият” и да станат част от него, и не само това, ами и да ръководят другите – наистина свестни и умни индивиди!?
У нас, в България, този проблем е решен еднозначно: просто свестните хора се приемат за луди, с което моментално се отписват от социалния живот!
Свестните са мислени и определяни като луди, защото не се вместват в представите на обществото, което е пълно с несвестни, които са наистина луди! Нали, ако ги приемат за нормални, то те ще застрашат интересите на това угнило общество, ще имат допир и поглед върху всичко, което става в него, ще могат да го променят, защото свестните са и умни и прозорливи...
С това отъждествяване на свестните хора с лудостта, обществото ни не само подтиска и кара умовете на България да търсят признание извън нея, ами и засилва упадъка в страната ни, който нараства с всеки час... защото без умни, нравствено дораснали свестни хора, обществото просто се руши! Няма общество, което да е изградено само и единствено от глупави и аморални индивиди. Това не е общество, а деградирала общност, в която водещите фигури не са свестни, но „тънещи” в богатсво, а народната маса – изнимогваща...
Наистина, понякога умът граничи с лудост, но това е така, защото само лудите изразяват свободно мнението си без да ги е грижа как ще се приеме казаното от обществото, но ако нямаш умствен потенциал – просто няма какво да кажеш! За това на нашето общество, му е по-удобно да приема всички нормални за луди, защото самото общество не е дораснало да приема в себе си и да лансира интелигентните и напористи умове на страната ни.
От най-древни векове, всички различни, умни и свободномислещи хора са пренебрегвани и подтискани. Изгаряни са на клади, обезглавявавни са на гилотината, подлагани са на какви ли не мъчения, за да се отрекат от мислите си, за да се приравнят към останалите хора от народа, за да не са различни... Но уви – умовете продължавали да работят трескаво... Още тогава обществото е намерило изход: казвало е за тези хора, че са луди и с това са решавали проблема; народните маси са вярвали на това и не се вслушвали в притчите им! Още тогава е обществото е намерило начин да се оттърве от свеж прилив на идеи... Но за зла участ на обществото, историята помни и до днес казаното и написаното от хилядите откриватели, философи, учени, поети, които тогава са били отхвърляни, пренебрегвани и считави за луди...
Дали нашето общество се е замислило върху това?! Как с приравняването на свестния човек до луд, може да го направи базсмъртен!!!
Браво!