Наближава един от любимите ми празници - Свети Валентин, а аз все още няма с кого да го празнувам. Отчаяно търся само едни очи, които ме изпепелиха... Един човек, когото до днес не мога да забравя и все така силно обичам... И въпреки че сърцето ми бе разбито на парченца, аз продължавам да търся тези очи, в които се взирах нощ и ден и търсех поне капчица любов в тях, но така и не открих... За 4 години ти един път не ми каза "Обичам те" - думите, които толкова нетърпеливо очаквах да чуя... Но как да ме обичаш, след като си с нея и след като за нея сърцето ти бие тъй силно... как да ме обичаш, като не можеш да пренасочиш любовта си към мен... Не ти се сърдя за това - напротив, разбирам те... Колко пъти ти ме нараняваше, аз аз отново търсех теб и питах за теб... Колко пъти си прощавахме грешките един на друг... Но ето, дойде моментът, в който ти си тръгна и света ми преобърна... Сега ми липсват ръцете ти, прегръщайки ме в нощта, нежните целувки в мрака и красивите ти зелени очи, в които не спирах да се оглеждам... Търся те навсякъде и се моля - ЕЛА - прекарай с мен Свети Валентин! Ела... но теб те няма... всичко покрай мене е една измама...