Светлина и разруха
Повечето хора свързват светлината с прекрасните лъчи на
слънцето, огряващо всичко наоколо. Новият живот, новото начало, навлизане от един етап в друг, в който светлината ни помага да бъдем по-позитивни към себе си и към околните. Но какво се случва, когато светлината огрее самите нас и ни покаже пред света такива, каквито всъщност сме.
Наличието на хиляди пороци у нас поражда способността на човека да ги крие и да ги пази в пълна тайна от другите, че и от самия себе си. Те остават в тъмна сянка, в тъмната страна на човека и той така добре ги крие, че понякога забравя, че тази сянка също е част от битието му. Намира сили да съживи отражението си от огледалото и да го превърне в единствена своя същност, в единствена алтернатива. Тази сянка върви точно след него, следва всяка негова стъпка, всяко негово движение, всяка негова мимика, но изкривява образа му по такъв начин, че самият той не може да се познае, когато достигне до знанието, че само той от целия свят не знае ...