Думите са важни. Помагат ни да общуваме,да си обясняваме нещата, да се свързваме един с друг. Те са форма на изкуството, източник на образование и могат да служат са вдъхновение, обединение и мотивация. Думите са страхотни и съществени,... но ни ограничават. Изравняваме света и го разнасяме на страница със заглавие и определение.
Програмирани сме да вярваме, че след като знаем името на определено нещо, ние знаем какво всъщност е то. Това не е така. Помислете за името си. Как може една обикновена дума, подредба от няколко гласни и съгласни,да успее да улови дълбочината на това какви сме като личности? Нашите мечти? Надежди? Спомени? Не става.
Вашето име е просто дума. По подобен начин как дума като "дърво" може да ни каже какво всъщност е това дърво. Да, можем засилим описанието му като добавим още думи. Можем да опишем красотата му, цвета му, може да определим дали е дъб или бор. Но правейки това, ние го нареждаме в една категория. Слагаме му етикет, а след това спираме да го гледаме и ...