Светът на възрастните...
Да си дете е лесно, да бъдеш възрастен - трудно. При възрастните всичко е по-сложно, те винаги се водят от някакви глупави доводи, продиктувано от студения им разум.
Всеки един от тези доводи загърбва истинското в живота, добрата страна в всяко зло.
Децата винаги са отворени към света, доверчиви са - понякога дори прекалено. Да общуваш с непознат, да му подариш нещо - това за тях е напълно нормално, докато възрастните никога не приемат очевидното, за тях винаги под обвивката на дадения човек се крие зъл характер и всичко, което ни заобикаля, е потенциална опасност.
Детските очи гледат през розови очила , а възрасните сякаш са си сложили мрачни, черни, злогледи очи. Децата виждат истинската същност на всичко, не само на хората. Те виждат красивото и реалното в нереалния, изпълнен с фалш и илюзии, свят. Те чуват вълшебните, медени гласчета на всичко, заобикалящо ни, и тези гласове им разказват приказки за незнайни принцове, принцеси. Разказват им своето митично и ...