Знаеш ли, омръзна ми да виждам навсякъде само тъгa. Всеки ден когато вървя по
улицата заглеждам тайничко хората, поглеждам в очите им, а сякаш чрез тях мога
да прочета какво е написано в душите им... А там има само болка, само тъгa,
някакво отчуждение. И не мога да разбера защо е така. Света е жесток... - да
вярно е. Не го отричам. И може би в последно време мястото, на което живеем, се
е превърнало в някоя черна, тъмна бездна... Но всеки проблем си има своето
решение. Може би, ако всички бяха малко по-оптимистично настроени, малко по
усмихнати - тогава нещата нямаше да са такива каквито са... Мразя, когато за
пореден път видя сълзи в очите на някого или, когато отново и отново усещам
злобата на хората, когато вместо да говорят с благ тон, те говорят с
ярост, нетипична за един нормален човек. Сякаш всички са се превърнали в
някукви лоши герои, от тъмен разказ. Не мога да си го обясня, вървя, гледам... а ...