Само онзи, който е свободен, само той може
да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
Христо Ботев
Това са думите на Ботев от преди век и половина. Толкова силни, толкова просветителски и неумиращи. Само робът, борещ се за свобода, може да я оцени по достойнство, дори и никога да не я достигне. Да, Ботев не доживява Освобождението, не вижда сбъднат идеала си, но душата му е била душа на свободен, защото неговите разбирания и напредничав ум са били над епохата, в която е живял. Жалко, че в очите на мнозина той е изглеждал като безумен глупец, но „свестните у нас считат за луди“, както добре знаем. Така е било преди, така е и сега.
Няма друга по-висша цел от свободата, която да е вълнувала умовете на всяка една епоха. Така ще бъде и за идните поколения. Човекът е устроен да се бори за свободата си животински и първично, защото какво казва Русо: „Човек се ражда свободен“. Но да не пропускаме и продължението на цитата „..., а цял живот живее в окови“. Оковите на робството, на ограничени ...