Градът сияеше. Светлините му бяха като запалени свещи в храм. Навсякъде бе светлина. И каква прекрасна вечер - ясно небе с още по-ясни звезди и луна. Музиката от стаята ми създаваше невероятна романтика и спокойствие, а шумът от уличното движение, виковете и сенките на хората придаваха кипеж на живота в този чуден град.
Кой би си представил, че ще стигна до тук толкова предопределено? Просто всичко се случи по точно определен сценарий, който не подлежеше на промяна нито от моя страна, нито от ничия друга. Сякаш Някой каза:" Ще сбъдна мечтата ти - да си там, в онзи град на морска страст, светлинна еуфория и свободни духом хора."
Когато спрях да мечтая и да мисля за мечтата си, тя тогава се сбъдна. Така ставаше всеки път, когато желаех нещо или някой в определен момент. Колкото повече го исках, толкова повече се отдалечаваше от мен. Когато спирах да го търся и да се боря за него, т.е. давайки му свободата да бъде себе си, то идваше само при мен.
И защо се учудвам? Аз съм същата. Покажете ...