Има щастие в това да те няма. Защото ТЕБ те няма. И всеки миг няма точно ТЕБ.
Твоето отсъствие ме изпълва. Дори и то е способно да ме прегърне по-силно и чувствено от всяко присъствие, което срещам в деня си.
Това е още един наш свят. Свят на нямане.
Защото само теб мога да нямам по този единствен и невъзможен начин. Защото само мен ти можеш да бленуваш до несъстоятелност на време и пространство.
И колкото повече ни няма, толкова по-силно и осезаемо се усещаме един друг през цялото това разстояние и безвремие.
Всеки изминал миг на потребност от теб прави все по-непотребни нещата изпълнили вниманието ми след теб.
Защото само тази раздяла има силата да изгради нови измерения, нови по-силни ценности и по-красиви мечти.
Защото само това ти да си отидеш ми връща толкова много в замяна. Сега аз имам времето да се открия отново и пособията, за да те позная в твоето неприкосновено съществуване.
И само копнежът по всичко твое, по всеки детайл, може да създава малките радости ден по ден.
И само ...