Aug 10, 2012, 7:21 PM

Сянката 

  Essays » Phylosophy
1350 0 2
1 min reading
Седим в сумрака на църквата. Сами! Катерина и аз! Дошли сме твърде рано. До началото на мéсата има поне още 20 минути. Но, това е нейното решение, а командва тя! Седим една до друга, разделени от мълчаливата вражда, всяка потънала в своите мисли. Тя, с мислите на възрастна, полусляпа жена, изоставена почти от всички. Аз, с мислите си на жена, изоставила почти всичко за пари!
В дъното, зад гърбовете ни, включват осветлението. Бавно и постепенно ярка, бяла светлина изпълва църквата. И изплува моята сянка! Плътна! Тъмна! Като мен! Дали това е Душата ми? Как да я осветя? Как да пречистя Душата си? Започвам да разбирам... тялото пречи! Дори да проникне Божият лъч в мен, къде ще попадне? В стомаха? В кръвта? В костите?... Всичко в мен е материя, подчинена на физичните закони. Значи нищо не мога да направя да изгоня Сянката, да прочистя вековния грях от Душата си!?
Тялото пречи!
Сега разбирам изцяло стремежа на аскетите и монасите да се отрекат от тялото и да се отдават на медитация. Само чре ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Ботева All rights reserved.

Random works
: ??:??