СЪБУЖДАНЕ
И когато римите ми свършиха, реших да заменя думите с мъниста, а сякаш започнах да нижа гердан от отровни мъниста… и когато мънистата ми свършиха, а герданът се превърна в стоманен синджир, с който бе вързано сърцето ми и с който съдбата ме теглеше към нищото, реших да заменя мънистата с пороен дъжд. Но не бе обикновен дъжд от капки, а дъжд от игли. Хиляди мънички игли се забиваха в изтръпналото ми тяло непрекъснато… когато и иглите ми свършиха и облакът изля целия си дъжд върху мен, замених го с градушка от несбъднати мечти. Всяка мечта се отронваше бяла и чиста с люляково ухание, а по пътя се срещаше с реалността, пропиваше се с болката и падаше на замята като горчива сълза. И днес от очите ми капят сълзи… по една за всяка несбъдната, съсипана моя мечта! Когато мечтите ми свършиха и вече не намирах смисъл в това да мечтая… реших да запаля черната си болка в море от кървав пожар. Но тя не изгоря! Остана си там дълбоко в дупката, където преди се ширеше сърцето ми.
Когато ми о ...