Сълзата
Родена съм в ъгълче, а всъщност някъде далеч във времето. Мой баща е смехът, а майка ми - тъгата. След мен остават влажни следи. Идвам и си отивам неканена. Водя за ръка цялата тишина, пустота, а понякога моя спътница е усмивката. Познавам и болката, понякога се боря с яда. Оглеждам се в Любовта, която често ме вика на помощ, за да не й е твърде самотно. Обичам да се спускам незабелязано и да нося покой. За мен още спорят дали съм горчива, солена, сладка, кървава... А съм просто бистра и чиста капка, родена в крайчеца на окото... Наричайте ме пречистване, но иначе името ми е Сълза.
© Глория Пламенова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
да,когато има какво да се пречиства... поздравления!
-
Какво по-хубаво от предизвикателството?! Везна си, знаеш... Дотук сътворихме нещо вече - дуализмът ни е достатъчно добре изразен - ти си на тъмната, а аз на светлата страна на света сега... Съгласна съм, но трябва да ми дойде муза.
Горките хора, четящи... -
Ели, Ели!
Отговор:
Но все пак, аз ще падна, ще се търкулна незабелязано, ще успея да изляза навън! И тогава... Тогава ще ме последва порой, защото очите ще се отворят от нуждата да бъде измита цялата горчилка, насъбрана в сърцето. И може би тогава тя ще разбере, че е силна, защото може да бъде достатъчно слаба да плаче. Да бъде просто човек!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
