Единственото сигурно е, че няма нищо сигурно

Плиний Стари

Дали онова, което виждаме е всичко, което съществува? Дали нещата, които възприемаме, са такива, каквито ни изглеждат? Има ли загадки, които не можем да разгадаем, колкото и да се стремим? Къде е нашето място и каква е нашата роля тук, на Земята. Дали има нещо, което е отвъд нашия разум и никога няма да е понятно за нас? Вариациите да им отговорим обаче са много на брой и никога не можем да сме напълно сигурни в отговорите си. Затова щом няма нищо сигурно, единственото, в което може да сме сигурни, е съмнението.

Светът е пълен със загадки. Например пирамидите – никой не знае как са били създадени. Те са една загадка, която не можем да разгадаем. Според учените, те са един храм на божество, почитано от един народ, но според математика, те са просто геометрично тяло. Това доказва, че всеки предмет е различен през погледа на всеки един от нас и нищо не е абсолютно вярно и сигурно. Живеем в една вселена, която смятаме за сигурна, но същевременно с това търсим други паралелни светове, отвъд нашия разум, които може би съществуват, но са непонятни за нас, защото нищо не е напълно доказано. Винаги има съмнението. Дори и в най-простите неща, като огледалото например – виждаме един образ, но не е ли просто едно изкривяване на реалността. Щом очите са ни на лицето, означава, че е имало някаква причина да можем да видим собствения си образ само срещу парче стъкло, което обръща образа, образа, които е нереален и съществува само върху него.

Сещам се и за едно друго твърдение - на учен – че успоредните прави се пресичат. Това по един или друг начин срива това, в което сме убедени и вярваме, че е сигурно, въпреки че не е доказано. Нима това, което учим, е просто една лъжа? Всичко ни се показва по един начин – такъв, какъвто е видян от другите и ние трябва да се уповаваме на него, защото не можем да докажем противното. В миналото всеки, които се е опитвал да го направи, е бил обесван, изгарян на кладата или е давал главата си под гилотината. Както и този учен-математик е останал непризнат до смъртта си.

Материалното никога не е сигурно, затова нека да разгледаме и душевното. Според мен никога не можеш да си сигурен в чувствата на другия, дори и в своите. Често си казваме, че не знаем какво чувстваме, че не сме сигурни какво изпитваме. Не можем да бъдем сигурни в себе си, нито в другите... Винаги има съмнение.

Всяко нещо си има граница на сигурност, която никога не достига 100%, защото всичко е индивидуално – било то материално или душевно, само теории и вероятности, които могат да бъдат опровергани във всеки един момент и да потъпчат това, което винаги е било “вярно” за нас и сме били зависими от него.

В света нищо не е сигурно, но, според мен, ако беше така, нямаше да съществуваме, защото всеки от нас има роля – тук на Земята, цел, която да осъществи, а ако го няма съмнението дали ще я постигне, ще е безсмислено да се борим за нея, ще е безсмислено да съществуваме.