Веднъж бях чула “не вярвай на сърцето, то е ранено, заблудено”... наивно, защото вярва, че любовта е само мираж за душата и щастие за човека. Господари ли сме хората? Господар ни е сърцето - обича безрезервно и правилни, и неправилни...
Защо в грешните се влюбваме, а после плащаме със сълзи? Нима живеем в свят с болка “казало балончето и прегърнало кактуса”, и остават само горчивите спомени със малко скрита сладост. Хиляди любови... някои нещастни, други щастливи. Питаш се “щастлив/а ли съм с човека до себе си” и стигнеш ли до отговора, вариантите са само два - съдбата да ти прави път или затворена врата. Сърце мое, грешен човек обичаш...
Ще ме чуеш ли, или ще си недочуло, ще страдаш ли и аз ще страдам ли за твоята постъпка?... Лесно се залъгваш, право имам ли на глас?