Бог беше доволен, разкърши снага и протегна ръце. Схванатите му от изпипване на детайли пръсти изпуснаха още няколко светкавици в космоса и се отпуснаха. Почувства безметежния покой с наслада от свършената работа. Жълтото слънце приятно топлеше тялото му. Погледът му в унес се зарея по вселената, която току-що беше създал. Лазурносиня планета с пухкави облаци, зеленикаво море и златист пясък, снежни върхове и страховити клисури, огнени вулкани и грандиозни ледници на двата полюса. Да... беше надминал себе си. Пък и тази прозрачна луна, която да осветява нощите на този свят Земя - великолепно хрумване! Нужна му беше почивка, вглъбяване. Следващото му творение трябваше да бъде достойно продължение и той се отдаде на вековна дрямка.
В просъница мярна някакви зелени детайли. Постепенно те придобиха форма и движение. Той се разбуди, тръсна гигантската си глава, загреба две шепи от океана, наплиска лицето си и се захвана за работа. Скоро малкият свят стана още по-омаен. Появиха се поля с без ...