Съвременна приказка
Съвременна приказка
Без главни герои... Както се казва - всяка прилика е случайна...
Един сайт. Всички потребители в него се регистрират с псевдоними. Даже не е задължително да посочат истинските си имена. Удобно за мнозина. Дава свобода. Свобода да изразиш мислите си в стихотворна форма, като разказ или съждение... Примамливо... Отначало всички изглеждат еднакви - подредени само като имена в телефонен указател. После се зачиташ... Попадаш на фантастични творения. Оформяш си свои фаворити. Било, защото са те накарали да се замислиш, било, защото са дръпнали чувствителна струна и са върнали спомените ти с някоя фраза или изтървана думичка... Смайваш се понякога от коментарите. Има съвсем добронамерени. Има и такива - недоброжелателни, да не казвам злостни... Вярно, не всичко, което е написано е достатъчно грамотно или пък изказът е размит и неясен. Хората с вродени таланти са много малък процент от всички останали. Къде е отишло предимно самоуважението? Първо - когато пишем... Хубаво е да сме по-старателни и да изпращаме материал, като внимателно го оглеждаме за грешки всякакви - правописни, граматически, стилистични... А пък, когато четем... Никой не ни задължава да го правим! Кой ни е дал право да се обиждаме? Ако не можем да кажем благонамерени думи, то просто нека да подминем... Но е прекрасно, че има толкова хора, които пишат - добре или лошо... Те са събрали смелост да изкажат най-съкровените си мисли, нежни чувства или провокирани емоции!... А чрез обмяната на мисли успяваме най-добре да опознаем себе си... Да намерим пътечка, ако сме се лутали... Всички сме субекти - на един му харесва едно, на друг - друго... Известността не винаги ни гарантира качество, нито пък качеството - известност... Нито някой може да знае какво ще отключи у този, който чете написаното... Ако ни тропа на прага главозамайване, да посмачкаме егото си... Критиката може да бъде градивна! И да не подскачаме като ужилени на всяко различно мнение... Да се замисляме... С всеки прочетен ред да ставаме по-добри! Така ли е?
© Павлина Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Истината !!!
-
Нямаше да е същото без всички вас. Радвам ви се!
-
Кой ни е дал право да се обиждаме?
___________________________________________
Думите ни...сме самите себе си...
Много силно и истинско написано е Павли!
Моите адмирации и благодаря! -
Харесва ми, защото е поднесено с усет и такт!
-
Много хубаво есе!!!
Но...
Винаги има едно - но...
Разни хора, разни реакции. Бил съм свидетел на много негативни отговори, дадени от хора, на които е давано предложение или е правена някаква критика. И се почва ответна реакция. Защото, както е казано - "Умният ще те разбере, глупавият ще те намрази".
Осен това много често хората не четат коментара оставен от съответния автор. Не се вниква в думите му. Защото всеки разбира произведението по свой начин, а доста често той е съвсем различен от позицията на автора. И се получава объркване.
Днес във форума имаше в една от темите коментар на Найден Найденов, че критици рядко влизат такива сайтове. Прав е. Ние не сме критици. Тук сме за удоволствие. Ако нещо ни хареса да го аплодираме, ако ли не - просто да го подминем. Авторът, ако е достатъчно умен ще разбере, че щом не е коментирано значи нещо не е наред и сам ще потърси помощ. Но да дадеш съвет и да се наслушаш на епитети после - Мерси.
В животът има достатъчно негативи, че да ги търсим и тук, където е отлично място за отмора.
Дано да съм разбран правилно.
Поздравления, Павлина! -
Чудена история си сътворила, Павлина!!! И е много поучителна. Нека всеки,който я чете, проумее, че не сме се събрали тук, за да се критикуваме взаимно, защото такива злобни коментари съм чела (за щастие, не по мой адрес все още, но нямам гаранции) и предпочитам да отмина подобни реплики! "Да намерим пътечка, ако сме се лутали..." -много хубаво си го казала
Аз си го изтълкувах и извън контекста, много поучително... -
Аплодирам те за добре поднесената тема!
Като коментар ще напиша само БРАВО, тъй като иначе бих цитирала всички други, обосновали се преди мене!
Бъдете много здрави, щастливи и... добронамерени!
Усмивки за всички вас!
-
Вярно е.Наистина не бива да забравяме целите на сайта.Тук сме различни,но ни обединява общата идея да общуваме и да си споделяме с взаимно уважение и толерантност.И добре е,все пак, да не се взимаме на сериозно...Всичко отдавна е казано преди нас!
-
Един сайт. Събрал всякакви хора. Някои от авторите са много талантливи, други - не толкова, но всеки е поднесъл частица от душата си.И всеки се надява произведението му да бъде видяно, разбрано, харесано.Вярно, коментарите са субективни - свят широк, хора разни.Който може, нека критикува, но без злоба.Злобеещите избиват собствените си комплекси.Аз, като читател, мога да кажа само - благодаря ви, продължавайте да пишете!
-
Да,така е!Браво,Павли наистина невероятна творба ,върху която има много какво да се мисли.Аз лично много харесвам сайта ,защото поднасям душата си на хора,които не познава,хора,които ми дават реалното си мнение,без да лицемерничат или злорадстват.
Поздрав! -
Така е!Не трябва да се самозабравяме...
Всеки пише с душа,както си усеща емоциите,не винаги сполучливо,
но това чувства.Поне да е грамотно написано и излишните критики,
а понякога дори неоснователното заяждане дразни...Поздрави за темата! -
Съгласна съм,точно така е Павли.Аз бях от тези макар и за един ден, които критикуваха, може би необосновано.Поздрави от мен и сега едно истинско 6.
-
Всичко написано е достоверно.
Всички, които творим обичаме
пътешествията в творчествата.
Дано да ставаме по-добри
във всяко отношение!!!
Благодаря, Павли!!! -
И аз съм съгласна! Стана ми смешно на коментара на Петър Варчев, защото ме припокрива вероятно и аз няма да се изтърпя до края.
-
Така е. Това доказва, че съм го прочел до края, което пък означава много висока оценка. Рядко имам търпение. Сигурно няма да изтърпя и себе си до края на живота.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Професионално. С благост.
Възхищавам ти се, Павлина.