Преброй хулителите ми
и тежестта на моята сила ще познаеш.
Безчет ли са моите хвалители,
туй значи, че що съм дал,
веч го няма, че само пръст съм.
Така ще бъде!
От първа ръка трябва да се отреже главицата на онова сантиментално разбиране, което гласи: “докато чета, аз напускам тривиалността на своя свят и се озовавам сред приказността на един друг свят”.
Нека добре се знае, четенето не е “обогатяване”, то не е простор и широта, напротив, за да е истинско едно четене, то преди всичко трябва да е – гилотина.
Да четеш е не да губиш скучния си свят; да четеш е да губиш най-свидното от своя свят. Да четеш не е да отиваш в благодатното другаде; да четеш е едно запращане в ад – там, където бива отречено сърцето ти.
Който не е съгласен и не приема това разбиране за четенето, той смята, че да четеш е като да се наслаждаваш на пастичка с дебел слой сметана. Такъв човек не е чел никога.
---------------
Погледът се плъзга по реда, спуска низ далнината на всяка страница, отмята всеки идещ лист; и в ...