Nov 14, 2009, 11:46 PM

Така се живее!! 

  Essays » Others
2353 0 1
1 мин reading

Какво бе самотата? Нещо, съпътстващо всеки човек, поне няколко часа през живота му, а имаше ли такива, които бяха обречени да страдат за това. Имаше ли щастливи, има ли хора, които имат пълноценен живот?
Смъртта идва рано или късно, достига всички, бедни и богати, крале и просяци. Но не е важно какъв си, а как си живял, как си постъпвал в живота си и... как си го изживял. Имал ли си щастливи моменти, наслаждавал ли си се, а най-важното: обичал ли си някого... това прави живота красив. Тогава можеш да си отидеш спокойно, другите варианти са просто крайни изходи от препятствието, наречено „съдба”.
Моят край все още не бе настъпил. Исках ли да избягам от всичко, макар да бе настроено срещу мен? Исках ли да умра, като тази, която се предаде на Живота? Не, исках да умра щастлива като старица в леглото си, мислейки колко са щастливи децата ми... или младолика девойка, дала душата и сърцето си в името на голямата любов. А какво правех сега, бягах от... всичко. От всекиго, дори от себе си. Толкова ли се страхувах да продължа напред сред всички раздели и предателства? Толкова ли не можех да събера малко смелост, да стана на крака и да кажа: „Да, това съм аз. И съм силна, тук съм, за да извървя моя път, моята съдба.”... Вярно е, нищо нямаше да бъде както преди, нито скъпоценните моменти с хората, с които се бях разделила, нито отново щях да погледна изгрева на новия ден със същите влюбени очи, напротив, щях да го гледам с още по-големи надежди и мечти. Болката щеше да ме последва рано или късно, но щях да я приема с отворени обятия, защото това е играта, това е живота, болка и щастие... мъка и тъга,  добро и зло... Всичко се върти в един кръговрат, кръговрата на живота. Идва един край и тогава настъпва началото на новото.
Тази вечер щях да легна и заспя удовлетворена от наученото, трябва да се поучаваме от грешките си и да не ги повтаряме, трябва да сме щастливи и да се радваме на най-малкото нещо в живота си, на дъха на пролетното цвете, на капчицата роса, на повея от лекия есенен ден... на любовта и всеки слънчев лъч, на красивата снежинка... Да се радваме, че живеем и да живеем пълноценно. Да живеем както трябва...!!

© Ваня Колева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??