1 min reading
Поток от думи-неизречени,изказани,обречени на забрава,запомнящи се вечно...Душата ми търси утеха от болката,връща се назад във времето,за да намери онази хармония,завладяващото щастие,което се стопи сред хилядите подлости,измами,лицемерие...То изчезна заедно с отминаващите дни.Порастваме-искаме или не.Вече не съм същото палаво дете с любознателни сини очи и вълни от руси коси.Сега усещам тежкия дъх на живота и той ме преследва навсякъде.Къде са отминалите дни?Моля ви...върнете се поне за малко,за миг,за секунда от вечността,но ме накарайте отново да почувствам чистото,невинното в себе си.Спомени,бъдете вечни!Без спомени човек сякаш не е съществувал,не е живял,не е дишал,не е тичал по изпълнените със свеж дъх ливади,не е викал,за да предизвика планинското ехо... Затворя ли очи,старият мрачен и сив мой свят изчезва.Моите приятели, спомените, е водят при теб,все при теб.И аз без страх се връщам в миналото.Болката е неописуема.В мъглата виждам нашето минало щастие,твоето лице.Чувам думите ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up