Бях нахлузила ролята на Айсберг и буквално можех да присъствам като бучка лед в чашата за уиски на съседната маса, отколкото да съм добра компания на режисьор, дошъл чак от Монреал. Колко е такъв, спрях да мисля в мига, в който го видях и вътрешно започнах да се смея и никак не се смеех тихо. Ако се бях засмяла гласно и Господ щеше да се хване за корема от смях, подозирам че го е направил, защото както валеше из ведро, веднага щом слезнах от тролея, спря да вали и настана Арабски задух и влага. Сега пък що да се потя, Господи стига с тез шеги!! Та той беше едно пораснало джудже: - Господи!! Срамота, удари ме да не си мисля такива неща за хората - рекох си пак ли на мен тез малчовци, то и за обичам да се шегувам и да играя, но това вече е прекалено??... смеех си се в себе си, но външно очите ми не трепваха.
Обичам да съм сред хората и да наблюдавам роли, сцени и декори, но когато участвам в чужда сценка, макар и по мое желание ми идва в повече в такива моменти. И билети си бях купила, н ...