Живеем в свят, който осигурява всякакви уреди и устройства за улесняване на ежедневието ни. Това обаче ни лишава от възможността да развием ключови за съществуването ни умения и ни отдалечава от естествения начин на живот.
Какво ще стане, ако например, по някакви причини, тези устройства станат неизползваеми?
Хората и сега, при най-малкия проблем изпадат в нервна криза. Как бихме се справили в една екстремна ситуация? Никой дори не допуска, че може да му се наложи да преживее подобно нещо. Това особено важи за милениум поколението, което се отглежда като цвете в саксия.
Но животът има тази способност да ни подлага на предизвикателства, когато най-малко очакваме.
Докога мислим, че ще можем да закриляме децата си и да поемаме, вместо тях,
трудностите върху себе си?
Какво ще стане с тях, когато нас няма да ни има? Не е ли по-добре да ги подготвим, като ги научим да „летят“, както правят птиците?
В природата е закодирана голяма мъдрост. Всяко възрастно животно предава опита си на своето поколение, за да бъде то годно да се справя само.
Защо човекът измени на този природен закон? Защото си въобрази, че е толкова велик, че няма нужда от природата и нейните закони, защото е върхът на творението и иска да върви по свой път. Само че дълбоко се заблуждава. Без условията за живот, които природата ни осигурява, ние не бихме могли да съществуваме на тази планета и това тя започва да ни го напомня все по-често, защото ние прекрачихме всякакви граници. Много хора все още не осъзнават, че се превръщаме в неин враг и има опасност да реши да се отърве от нас, за да се защити. Дали ще направим завой и ще се върнем към преклонението и благодарността, които й дължим, дори само за да оцелеем, близкото бъдеще ще покаже.
© Ренета Панкова All rights reserved.