Ти си моята Лудост
Денят догаряше в полумрак.
Сенките се разбягваха пред краката ми, подплашени сякаш от звука на стъпките
Успях. Навреме!
Срещите ни никога не се променяха. Винаги вечер, все едно те е страх от хората... или от светлината.
Та ти си светлината!
Чакам те. Закъсняваш...
И онази топка в гърдите... както първия път.
Прекалено малък, за да съм реален, започвам да се смея, докато не повърна.
Стоейки на ръба, усещам погледа на стоте ти чифта очи, забит в гърба ми.
- Не си сам... сам. Аз съм тук!
Скачам! ...