1 min reading
Тихо, „Ноктюрно”
Тихо, „Ноктюрно”, някое си.
Безмълвно пръстите бягат по клавишите, настигайки, прескачайки, задминавайки се, мечтаейки в бледност...
Вечност, закована в рамка на стената, завършваща със завой.
Обратен!
Оттичам се – по-сговорчив от вода.
Пясъкът на времето тихо се сипе през пръсти – по обувките, полирайки ги до блясък.
Понякога е тъжно, безгранично много. Толкова тъжно, чак безразлично е, когато есента не дава повече право на лятото...
Над хоризонтите издигат се стени с бодлива тел по краищата.
Залези разполовени на парчета.
Лепени усмивки!
От первазите на живота хиляди погледи разстрелват гърба ми. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up