Feb 24, 2008, 7:15 AM

Точният момент 

  Essays » Others
2062 0 1
1 мин reading
... Знам колко си добър, независимо какво казват, аз винаги ще съм тук за теб, повярвай ми - довери ми се пак и пак, нека аз бъда твоята утеха в трудните моменти, позволи ми го, както онзи път... уж случайно, но се случи...!

- Хората, хората - наранени и сами - често намират други като тях, други понякога непознати, но в точния момент могат да се превърнат в най-близките им. Ти вярвяш ли в това, вярвяш ли в силата на момента, скъпа? Вярваш ли, че в момента, в който те видях, аз знаех, че ще те обичам винаги - от първия миг, от първия момент и поглед. Усетих нещо непознато... не, не аз не се влюбих в теб, не аз не те желаех - аз не съм като другите! Аз просто исках да съм до теб, да усещам как бие сърцето ти, да чувам как се смееш толкова искрено и да събирам сълзите ти в мрачни моменти. Няма да те излъжа, няма да те нараня - просто ме пусни до себе си, до сърцето ти... позволи ми да бъда до теб!

- И колкото и да съм далеч, аз ще съм с теб, една част от мен винаги ще върви до теб, ще те подкрепя!

- ... И няма да те изоставя! О, колко неща искам да ти кажа...

- Шшшт! Мълчи... просто погледни очите ми...

- През тях ще видя душата ти! Надникни и ти в моята...

- Красиво е...

- Искам винаги да е така...

- Но това е само миг!

- Значи искам този миг завинаги...

© Кристина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??