Имам нужда някой просто да ме хване за ръка и да ми каже
"С теб съм"... Имам нужда просто от една подкрепа... Усмихвам
се и въпреки че почти нищо не върви, въпреки че почти нищо
не е наред, усмивката ми е истинска... Тя е единственото, което
ме радва... Единственото, с което мога да зарадвам хората около
мен... Тя ме крепи, дава ми сили... Помага ми, въпреки всичко, да
продължа да вярвам, че всичко ще се оправи, че баща ми отново
ще е щастлив, че баба ми ще оздравее и че ТОЙ ще бъде до мен... Да,
отново става дума за Него... Човекът, който може да ме разстрои
повече от всички други проблеми... Този, който ме прави
щастлива толкова бързо и толкова лесно, с толкова малко
усилия... Този, който само с присъствието си ме кара да забравя ...