(изповед на една жена)
Запознахме се преди малко повече от година. На морето. То беше от онези мъже, които с цялото си поведение изразяват точно какво искат. Изглеждаше добре – бих казала симпатягата на компанията; умен, забавен и уверен в себе си. Това ми действаше като афродизиак. Живеехме в различни градове, но близо един до друг. Морското преживяване мина бързо и удивително. Прибрахме се – всеки откъдето е. Но неговото внимание не остана на морския бряг. Обади ми се. Видяхме се. И така, докато не решихме да отида да живея при него.
Обичах го. Постепенно започнах да разбирам за негови, да ги нарека, слабости. Макар че всички им казваха пороци. Често ставаше „спонсор” на приятелите си след неуспешната игра на покер. Или на „евро футбол”. Или... Но си казвах: „Е, ще отмине. Пък и всеки си има трески за дялане.” Обичах го! И чувството ставаше все по-силно! Обичаше и да пийва. Но пък кой ли мъж не го прави?! А и аз не съм цвете за мирисане! Че кой ли е? А аз го обичах! Дори и когато се ...