Отваряш очите си, събуждаш се от съня, в който си живял последните месеци и се чудиш, защо миналото е само миг във вечността. А какво ти остава, освен спомена, красивите моменти, за които се сещаш с усмивка или тези, които ти носят горчилката и тъгата. Миговете, в които не болката, а обидата и разочарованието от другия, ти навяват чувството, че си измамен, че си неразбран.
Но всичко в този живот е преходно, днес може ти да си подтиснат, обиден, тъжен и ядосан, а утре да бъдеш най-щастливия човек на земята.
Защото след всяка болка следва усмивката, защото след всяка радост идва тъгата. Но най-безпомощен се чувства човек тогава, когато няма с кого да сподели тези мигове. Няма го другия, другия в лицето на близък, приятел, любим.
Но болката е болка, защото трябва да се прикрива, защото тя е само на човека, който я изпитва. Защото тя е вътрешна рана. А раните могат да се излекуват само от този, който ги е нанесъл.
Но човек трябва да живее, за да търси щастието, защото само тогава ще намери ...