2 min reading
Отваряш очите си, събуждаш се от съня, в който си живял последните месеци и се чудиш, защо миналото е само миг във вечността. А какво ти остава, освен спомена, красивите моменти, за които се сещаш с усмивка или тези, които ти носят горчилката и тъгата. Миговете, в които не болката, а обидата и разочарованието от другия, ти навяват чувството, че си измамен, че си неразбран.
Но всичко в този живот е преходно, днес може ти да си подтиснат, обиден, тъжен и ядосан, а утре да бъдеш най-щастливия човек на земята.
Защото след всяка болка следва усмивката, защото след всяка радост идва тъгата. Но най-безпомощен се чувства човек тогава, когато няма с кого да сподели тези мигове. Няма го другия, другия в лицето на близък, приятел, любим.
Но болката е болка, защото трябва да се прикрива, защото тя е само на човека, който я изпитва. Защото тя е вътрешна рана. А раните могат да се излекуват само от този, който ги е нанесъл.
Но човек трябва да живее, за да търси щастието, защото само тогава ще намери ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up