Понякога никой не може да те разбере и ти се иска да се скриеш в някой тъмен ъгъл на някоя закътана стаичка и да не се покажеш до края на живота си! Понякога ти се иска някой просто да те изслуша, но такъв не се намира! Понякога ти се иска някой да те прегърне, да усетиш, че има кой да те закриля и подкрепя! Това са простичките неща, на който човек би се зарадвал в труден момент! Но дали някой би го разбрал как се чувства? Дали той би се осмелил да сподели на някого какво чувства, от страх да не го предадат? Защо всичко е толкова сложно? Защо трябва да се стига до подтискане на вътрешното “аз”?