<?XML:NAMESPACE PREFIX = O />

Днес колкото и да не се говори за робството и хора-“роби”, този факт е реалност.

Новостите, които 21 век ни предоставя: бързи автомобили, високотехнологични компютри, машини, които улесняват човешкия живот, под маската на цялото това улеснение се крият редица проблеми, засягащи косвено всеки един от нас. Кой не знае, че автомобилите замърсяват въздуха, който дишаме или компютърните техники учат хората на мързел и механизират тяхното съзнание и действия и редица други проблеми. Сред тези важни за човечеството въпроси се поставя един нов - трафикът на хора – новото робство. Някои ще кажат – та нали живеем в демократично общество, какво робство. Въпреки всичко, в модерната ни епоха то съществува. Това е един от главните проблеми на обществото, понеже се засяга човешката същност - неговата свобода. Трафикът на хора представлява един от основните източници на роби днес. Главно са засегнати жените. Трафикът на жени е огромна машина за печелене на пари. Не бива да се говори за него само в цифри, понеже зад тях се крият хиляди човешки съдби, като всяка от тях представлява покъртителна история. Трудно ми е да си представя, а мисля - и на вас, как в нашия 21 век може да се случва подобно нещо. Хора, да разполагат със съдбите на други човешки същества. Ужасна е мисълта, че свободата, която ни принадлежи по право още с раждането, в един момент може да се окаже, че вече я няма и,че съдбата ни зависи от друг. Официалната информация на “ Комисията за борба с трафика на хора” говори, че само 474 български момичета са жертва на трафик и сексуална експлоатация, 17 от които - непълнолетни. По неофициални данни обаче, момичетата са над 50 000. Тези данни може да дадат повод да мислим, че проблемът е само криминален, но той е и социален. Завръщането на пострадалите към нормален начин на живот предизвиква тяхното различно отношение към обществото и на самото общество към тях. Ужасяваща е самата мисъл, че много момичета сами поставят окови на свободната си човешка същност. Те сами избират пътя си, който реално ги отклонява от свободния живот. Несъзнавайки каква грешка извършват, те напускат родните си места и стават част от огромния механизъм, от който трудно биха се спасили. Още по-жалка е съдбата на тези, които насилствено са изведени от границите на родината. Много от тях са подведени, че ще работят извън граница, а всъщност без да искат стават жертва на сексуална експлоатация. Подвеждането на тези момичета, може би се дължи на слабият родителски контрол и възпитание. По проучване от 2000г. - На въпроса - дали са готови да работят зад граница, без да са си организирали престой и работа? – 456 000 момичета на възраст между 12 и 25 години отговарят положително.

За да се породи тази идея в съзнанието на тези момичета, според мен първо – родителите им не предоставят нужнотоморално възпитание, второ – държавата не им дава възможност за реализация. Така самото общество под общо влияние се деградира. Ако това не спре в близките години, хората засегнати от трафика ще се увеличат значително. При всички от тези посочени се говори за хора-“роби”, хора, неразполагащи, било с духовна или с физическа свобода. Главно и основно при трафика на хора са засегнати жените, макар да има и други видове трафици - на малки момченца, на хора разполагащи с големи интелектуални способности и други. Важното при самия трафик, че се губи човешката същност – свободата. Когато човек не мисли и не действа свободно, какъв човек е той? Никакъв, ще кажа аз. Той е роб, “окован” в тежки вериги, чийто ключ е в самата общественост.

Трябва да се намери начин да се ограничи трафикът на хора. Поради многостранността на проблема, изходът не е един – от една страна трябва да се помогне на хората, попаднали в ужасната “машина за пари”, а от друга - и на тези, които спадат към групата, за които трафикът представлява реална опасност. Държавите трябва на международно ниво да решават въпросите, отнасящи се до проблема. Граждански организации да провеждат информационни кампании пред рисковани групи. Родителите да засилят контрола над децата си. От възпитанието зависи по-нататъшното развитие на човека и неговата личност и вписването му в обществото. Трафикът на хора е глобален проблем за съвременното човечество. Организаторите на този вид дейност трябва да се наказват от закона и да се порицават от обществото. Отделният човек трябва да се чувства като гражданин на света. Обществото да действа като едно цяло – "Един за всички, всички за един”, така бихме се справили не само с този проблем, но и с много други, застрашаващи свободното развитие на човечеството.